Нека се спрем първо на плодовитостта. Коефициентът* достига 1,79 деца средно

Нека се спрем първо на плодовитостта. Коефициентът* достига 1,79 деца приблизително на една жена - напълно леко покачване с 0,01 пункта спрямо предходната година. Важно е да отбележим, че такава плодовитост в България за финален път сме виждали малко преди рухването на социалистическия режим, а и спрямо множеството европейски цената на индикатора наподобява удобна. Много се изписа във връзка с динамичността му и " внезапния скок " за 2022 година по отношение на интервала преди пандемията. Поглед към раждаемостта обаче сочи спад в общия брой на родените деца (за това - по-късно), което значи, че повода за по-високата плодовитост е в по-малкия брой дами във фертилна възраст. Тук очевидният " провинен " е преброяването на популацията, което откри доста по-голям спад на живеещите в страната спрямо предходните оценки на Национален статистически институт, оттова и по-малко дами в обсъжданата възрастова група. Това обаче значи и че данните за предходните години най-вероятно подценяват действителната плодовитост, само че до момента в който не получим промяна можем само да гадаем по какъв начин наподобява 2023 година съпоставена, да речем, с 2018-та.

През 2023 година се записва и леко покачване в ражданията с към 500 деца. Това обаче е първата година, в която се обръща трендът на спад в общия брой родени деца, който стартира през далечната 2009 година, когато България усети резултатите от световната финансова и икономическа рецесия. Доколкото дотук има единствено една година на растеж обаче е доста рано да приказваме за трайна възходяща наклонност при ражданията. Факторите за това са налице - макар инфлацията има действителен растеж на приходите, заетостта е рекордна, а обществената среда и заобикалящите раждането и развъждането на деца публични институции нерешително се усъвършенстват. Измененията в главните демографски знаци обаче се мерят с десетилетия, а движещите сили зад тях са оттатък това или това държавно управление.

Откъм смъртността по всичко проличава, че въздействието на пандемията към този момент е изцяло преодоляно. Номиналният брой умирания се е свил до малко над 100 хиляди души годишно, а коефициентът на смъртност се е върнал в диапазона от 15-16‰, където в годините преди ковид-19. Комбинацията от двата знака обаче значи, че общият натурален приръст остава очебийно отрицателен, -6,8‰ в страната като цяло до сред -14‰ и -16‰ в областите с най-негативна демографска динамичност. Прави усещане че измежду тях са и околните до София Перник и Кюстендил, които бързо губят младото си население в интерес на столицата. Самата София доближава -1,5‰ натурален приръст, покрай предпандемичните равнища, като измежду 28-те области столицата има максимален капацитет в средносрочен проект да доближи позитивен баланс сред раждаемостта и смъртността.

По-сериозен мотив за оптимизъм е миграционната статистика. Обръщането на наклонността при нея се случи още в първите две години на пандемията, само че нямаше гаранции че след нормализирането на пътуването и работата в чужбина няма да се върнем към негативен миграционен баланс. Дотук обаче трендът се резервира, като през 2023 година вследствие на миграцията популацията на страната се е нараснало с 42 хиляди души. Интересно е да отбележим, че отвън обичайния водач Кърджали, където механичният приръст е 3,4% от цялото средногодишно население, със забележителен позитивен баланс са и морските области Бургас (2%) и Варна (1,2%), което най-вероятно отразява бежанската вълна, само че и забележителните благоприятни условия за труд и приходи в тях. С по-висок позитивен приръст от столицата (0,5%) са редица области - Перник, Добрич, Хасково, Пловдив, Шумен, а със забележителен миграционен недостиг остава само Смолян. Благодарение на миграцията към този момент пет области - Пловдив, Варна, Бургас, София и Кърджали имат общ приръст на популацията, а в съвсем всички останали свиването се лимитира в границите на до 1% на годишна база.

Означава ли всичко това, че демографската рецесия, която се надпреварват да вземат решение политиците освен у нас, само че и в цяла Европа е позволена и предотвратена? Средната възраст остава без утежняване за първа година от 2000 година насам, само че е висока - 45,2 години; делът на хората в пенсионна възраст остава висок, този в трудоспособна и под нея - невисок, с всички последствия за капацитета за икономическо развиване на страната и упованията от обществените системи. Задържането и обръщането на редица трендове макар политическия безпорядък и застоя на промените обаче значи, че в България въпреки всичко текат позитивни процеси, а стандартът на живот и средата се усъвършенстват задоволително, с цел да виждаме положителни вести от демографския фронт. Това акцентира за следващ път ясната нужда от фокусиране на политическия дневен ред върху икономическото и обществено развиване вместо боричканията, които следим от няколко години, с цел да не изпуснем огромни цели с дълготрайно влияние.

*Определението на тоталния коефициент на плодовитост e " междинният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен интервал (от 15 до 49 години) съгласно повъзрастовата плодовитост през отчетната година ". Най-често се приема, че заменяне има когато коефициентът доближи най-малко 2,1 - с други думи, когато средностатистическата жена има приблизително 2,1 деца. В средносрочен проект това значи задържане на популацията и демографска непоклатимост, а всяка по-висока стойност води до последователно повишение.

 

**Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 година Преди това е работил като кореспондент в " Икономедия " с фокус върху интернационалните стопански връзки, изключително в Източна Европа. Бил е създател в уеб страниците " Инфограф " и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване.

Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена